Развитието на млечните зъби при кърмачетата и малките деца е тясно свързано с уменията за дъвчене и преглъщане. Това от своя страна определя каква трябва да бъде консистенцията и големината на частиците в храната. Правилното съобразяване с тези етапи подпомага безопасното хранене, развитието на орофациалната мускулатура и изграждането на здравословни хранителни навици. Развитието на млечните зъби между 10 месеца и 3 години преминава през ключови етапи, с които трябва да се съобразят текстурата и големината на храната. Постепенното увеличаване на размера на частиците подпомага развитието на дъвкателните умения, самостоятелното хранене и изграждането на увереност у детето.
През периода от 10 до12 месеца обикновено са пробили долни и горни централни резци, както и е възможно е да се появяват и странични резци. Детето все още няма кътници, затова дъвченето е ограничено.
Дъвкателните умения се свеждат основно до използване на венците и предните зъби и размачкване на храната с езика. Започва развитие на „странично“ движение на езика. В този период подходящата големина и текстура на храната е пасирана, но не напълно гладка храна с меки парченца с размер около 0.5–0.8 см от добре сварени и лесни за смачкване храни, като например варени зеленчуци (морков, картоф) на малки кубчета, меки плодове (банан, парена круша), фини парчета месо или риба и др.
През периода от 12 до 18 месеца излизат първите кътници (молари) и повечето резци вече са налични. Дъвкателните умения са по-добри. Налице е по-ефективно дъвчене. Започва използване на задната част на устата и детето може да обработва по-едри хапки. Може да консумира нарязана храна на 1–1.5 см парчета, която да е с мека до умерено твърда консистенция. Предлагат се храни, които могат да се смачкат с лек натиск, като малки парчета месо, омлет или сварено яйце, паста, ориз, ситно нарязани зеленчуци, меки сирена.
До втората годинка се появяват и кучешките зъби (канини), а кътниците продължават да пробиват. Детето вече има подобрена координация при дъвчене, по-ефективно раздробяване на храната и се учи да дъвче двустранно. Подходяща е храна с парчета около 1.5–2 см. Могат да се дават по-разнообразни текстури (меко + леко хрупкаво), но все още се избягват много твърди или опасни храни. Подходящи храни за този период са малки сандвичи, нарязани плодове и зеленчуци, кюфтета, варено месо, печени картофи.
От втората до третата годинка повечето млечни зъби са налице (около 20 зъба), дъвкателният апарат е почти напълно развит. Налице е почти зряло дъвчене. Детето може да се справя с по-твърди храни и има по-добър контрол при отхапване. Храната вече е близка до тази на възрастните. Парчетата са около 2–3 см и има разнообразни текстури, включително умерено твърди. Такива са цели плодове (или нарязани), месо на по-големи парчета, хляб, сурови зеленчуци (под наблюдение) и някои ястия от семейното меню.
Важно е обаче, независимо от възрастта да се избягват твърди и кръгли храни (ядки, цели гроздови зърна, пуканки). Храната да бъде нарязана на подходящи парчета. Винаги наблюдавайте детето по време на хранене и насърчавайте бавното дъвчене!
Развитието на млечните зъби е индивидуално при всяко дете. При част от децата то изпреварва, а при други закъснява. Съобразете храната на вашето дете с неговите дъвкателни възможности!
Правилното адаптиране на храната не само улеснява храненето, но и играе важна роля за здравословното развитие на устната кухина и цялостното израстване на детето.
Д-р. Нели Божинова, Инструктор Диетично Хранене