Рибата в детското меню
31 авг. 2020
Рибата е един от основните източници на аминокиселини за човешкия организъм. Нейното месо е нежно и крехко, белтъчините в него се усвояват лесно и пълноценно. Освен незаменими аминокиселини, рибата, в по-голям или малък процент, в зависимост от вида си, съдържа минерали, витамини, полиненаситени мастни киселини, в това число и омега-3, а морската риба съдържа и йод, така важен за правилното развитие и функциониране на щитовидната жлеза.
В детското меню рибата е един от най-важните компоненти, който трябва да присъства в храната поне веднъж седмично. Важно е да се има предвид, че тя е и един от най-силните алергени, затова захранването с нея трябва да стане внимателно и плавно, около 2-3 месеца след захранването с месо, т.е. около 10-12 месец, ако в семейството няма предразположеност към алергии. Що се отнася до черупчестите и морските дарове, те трябва да се избягват до третата годинка на децата, заради неоправдано високия риск от алергични реакции.
Ползи от консумацията на риба:
- Повишава концентрацията;
- Подпомага остротата на зрението;
- Повишава настроението;
- Подсилва имунитета;
- Подпомага регенерацията на кожата и предпазва от кожни инфекции;
- Подобрява мозъчната дейност;
- Повишава интелектуалните способности;
- Подобрява качеството на съня;
- Поддържа емоционалната стабилност и облекчава хиперактивността.
Кога и как да започнем захранването с риба:
Както е обичайно за въвеждането на нов вид храна, започнете с малко количество – до една чаена лъжичка, като постепенно количеството се увеличава. Като начало е най-добре да предлагате на детето рибно пюре – предварително сварената риба се комбинира с вече въведен в менюто зеленчук или зърнен продукт. Картофи, моркови, тиквички, грах, царевица, броколи – това са обичайните комбинации с риба. Може да добавите допълнително мазнина, особено ако приготвяте по-сух вид риба. Предлагайте на детето в обедното меню, за да има възможност да се реагира навреме при евентуална алергична реакция. Най-чести такива са обрив, повръщане, стомашно неразположение, отоци. Ако липсват реакции, с всеки следващ път количеството риба се увеличава, за да достигне размера на една порция- около 50-60 гр. за едногодишно дете.
Оптималното меню за децата, препоръчвано от педиатрите, включва риба един, максимум два пъти в седмицата – с нея не бива да се прекалява, защото често алергията към белтъчините в рибата действа с натрупване и ако я предлагате твърде често се повишава рискът от алергична реакция.
Как да приготвяме рибата за бебета и малки деца:
Най-подходящо за бебета и малки деца е приготвянето на пара – така се запазват най-добре полезните вещества. Варете я цяла или на едри парчета, за да бъде тя по-вкусна и сочна. Към водата може да се прибавят корени от магданоз, дафинов лист, лук или моркови, за допълнително овкусяване.
С порастването на детето е редно да разнообразявате и рибното меню – вече може да предложите печена риба, рибни кюфтенца, рибно суфле, фрикасе с риба…Основно правило си остава да почистите и най-фините костици, за да предпазите детето от задавяне.
Рибата, с която ние в Детска млечна кухня „Ян Бибиян“ готвим, е филе от африкански сом (Клариас). Месото на тази риба е едно от най-крехките рибни меса и е изключително лесно за приготвяне. Няма миризма и липсват малки кости, което го прави подходяща съставка за менюто на деца и бебета. Африканският сом е сладководна риба, а месото й изключително богато на Омега-3 и Омега-6 мастни киселини. Съдържа оптимална комбинация от протеини, мазнини и аминокиселини, а също така е надежден източник на витамините А, С и Д, докато витамините Е и К напълно отсъстват.
Филето е добър източник на минерали – калций, магнезий, калий, натрий, омега-3 и омега-6 мастни киселини. Рибата е с изключително разнообразен аминокиселинен състав, важен за нормалното функциониране на организма, като в добри количества са следните аминокиселини – левцин, лизин, аланин, аргинин, както и аспаргинова и глутаминова киселина.
Рибата се отглежда в българска ферма край Панагюрище в чиста биологична среда с постоянна аерация на водата.
Статията подготви: Пламена Антонова, Инструктор по хранене в ДМК „Ян Бибиян“