Периодът между 1 и 3 години е време на бърз растеж, развитие на мозъка, формиране на костите и мускулатурата и изграждане на хранителни навици, които могат да останат за цял живот. Затова менюто на малкото дете не трябва просто да „засища“, а да осигурява необходимата енергия, белтъчини, мазнини, въглехидрати, витамини и минерали. На тази възраст детето постепенно преминава към семейния модел на хранене, но храната все още трябва да бъде съобразена с неговите специфични потребности. Не е достатъчно менюто да изглежда разнообразно – важно е в него да присъстват правилните групи храни в подходящи количества и форма.
За повечето деца между 1 и 3 години подходящ режим е 3 основни хранения и 2 междинни закуски. В зависимост от индивидуалния апетит, активността и дневния режим може да има известни вариации.
Водещ принцип е храненето да се случва през приблизително равни интервали, като между отделните хранения детето да има достъп до вода.
Какво трябва да присъства в менюто?
- Зеленчуци – всеки ден. Зеленчуците са важен източник на витамини, минерали, фибри и различни биологично активни вещества. Добре е да присъстват ежедневно, като се предлагат разнообразни видове. Подходящи са: моркови, тиквички, броколи, карфиол, тиква, грах, зелен фасул, чушки, домати, спанак и други листни зеленчуци;
картофи и сладки картофи.
Важно е детето да не получава само един или два познати зеленчука. Разнообразието постепенно разширява вкусовите предпочитания.
Зеленчуците могат да бъдат включени в супи, пюрета, зеленчукови ястия, гарнитури, омлети и други подходящи за възрастта рецепти.
Ако детето отказва определен зеленчук, това не означава, че трябва да бъде изключен завинаги. Новата храна често трябва да бъде предложена многократно, без натиск и принуждаване.
Плодове – източник на естествена сладост. Плодовете осигуряват витамини, минерали, фибри и въглехидрати. Те са подходящи за десерт или междинно хранене.
Могат да се предлагат: ябълка, круша, банан, праскова, кайсия, слива, ягоди и други плодове според сезона, цитрусови плодове при добра поносимост.
По възможност е добре да се предпочита целият плод пред плодовия сок. Целият плод съдържа фибри и изисква дъвчене, което също е част от развитието на хранителните умения.
- Белтъчни храни – за растеж и развитие. Белтъчините са необходими за изграждането и възстановяването на тъканите и за нормалното развитие на детския организъм. В менюто могат да се включват: месо, риба, яйца, мляко, кисело мляко, сирене и други млечни продукти, бобови храни, когато са подходящи за конкретното дете.
Какво месо да включим? Добър избор са: пилешко, пуешко, заешко, телешко, нетлъсто свинско. Добре е месото да се приготвя чрез варене, задушаване, печене или друга щадяща термична обработка. Преработените месни продукти като колбаси, кренвирши, пастети и други подобни не са подходящ ежедневен избор за малко дете.
Рибата осигурява белтъчини и ценни мастни киселини, включително омега-3 мастни киселини. Подходящо е детето да получава риба редовно, като се избират видове с по-ниско съдържание на живак и се спазват препоръките за безопасност.
При приготвянето трябва да се обърне особено внимание на отстраняването на всички кости.
Яйцата осигуряват белтъчини, мазнини, витамини и минерали и могат да бъдат част от разнообразното меню на детето. Те могат да се включват в: омлет, варено яйце;
ястия със зеленчуци, различни домашни рецепти, подходящи за възрастта. Важно е яйцата да бъдат добре термично обработени.
- Зърнени храни и други източници на въглехидрати. Малките деца имат нужда от достатъчно енергия за растеж, игра и движение. Основен източник на енергия са въглехидратите. Подходящи са: овесени ядки, ориз, картофи, царевица, просо, елда, кус-кус, паста, хляб, други зърнени продукти. Добре е постепенно да се предлагат различни зърнени храни, включително пълнозърнести варианти, когато са подходящи за детето.
- Мазнини са важни за развитието на мозъка. Те не трябва да бъдат изключвани от менюто на малкото дете. Те са концентриран източник на енергия и участват в развитието на нервната система и усвояването на мастноразтворимите витамини.
Подходящи източници са: растителни масла, зехтин, авокадо, ядки и ядкови продукти, предлагани по безопасен за възрастта начин, риба, яйца, млечни продукти. При децата под 3 години трябва да се избягват цели ядки и други твърди, малки или кръгли храни, които могат да създадат риск от задавяне.
- Водата трябва да бъде основната напитка за детето. Добре е детето да има свободен достъп до вода през деня, особено при топло време и повишена физическа активност. Не е необходимо водата да бъде заменяна със подсладени, газирани напитки,
нектари, подсладени чайове, ароматизирани напитки.
А какво да ограничим?
Пълноценното детско меню не се определя само от това какво включваме, а и от това какво ограничаваме. За малките деца е добре да се ограничават:
Добавените захари. Сладкиши, бисквити, вафли, шоколадови изделия и подсладени напитки не са необходима част от ежедневното хранене. Особено важно е детето да не свиква с прекалено сладък вкус още в ранна възраст.
Солта. Бъбреците на малкото дете все още се развиват и прекомерният прием на сол не е желателен. Затова храната за малки деца не трябва да бъде силно осолена.
Силно преработените храни. Колбаси, чипсове, солени снаксове, готови сосове, сладки изделия и други силно преработени продукти е добре да бъдат по-скоро изключение, отколкото част от ежедневното меню.
Как изглежда едно балансирано детско меню? Не е необходимо всяко отделно хранене да съдържа всички хранителни групи. По-важно е цялото меню за деня да бъде разнообразно и балансирано. Това е само примерна структура. Количествата трябва да бъдат съобразени с възрастта, апетита, физическата активност и индивидуалните потребности на детето. Не забравяйте разнообразието! Една от най-честите грешки е родителят да се стреми детето да изяжда „правилното количество“, но да предлага ограничен набор от храни. По-важно е детето постепенно да се запознава с различни:
цветове + вкусове + текстури + аромати + хранителни продукти. Например в рамките на седмицата може да се редуват различни видове месо, риба, яйца, млечни продукти, зърнени храни, зеленчуци и плодове.
Количеството не е еднакво за всички деца. Две деца на една и съща възраст могат да имат различен апетит. Едното може да изяде цяла порция, докато другото да се засити с половината. Апетитът може да се променя и в различните дни. Затова не е добра практика детето да бъде насилвано да изяжда всичко в чинията. Родителят определя какво, кога и къде се предлага, а детето постепенно се учи да определя колко да изяде според глада и ситостта си.
Пълноценното меню е повече от „правилните продукти“. За детето между 1 и 3 години здравословното хранене означава не само достатъчно хранителни вещества. То включва и: редовен режим, разнообразие, подходяща консистенция и размер на храната, безопасно приготвяне, ограничаване на солта и добавените захари, достатъчно вода, спокойна атмосфера по време на хранене, уважаване на сигналите за глад и ситост.
Именно в тази възраст се изграждат основите на отношението към храната. Затова целта не е всяко хранене да бъде „перфектно“, а детето постепенно да изгради разнообразен, балансиран и позитивен модел на хранене.